За Люлин

 

В средата на 60-те години на ИПП „Софпроект“ е възложено проектирането на голям жилищен район за около 120 000 души в северозападната част на София на територията на тогавашния квартал „Модерно предградие” и на свободните площи около него. По онова време „Модерно предградие” е квартал, застроен с малоценен и силно амортизиран жилищен фонд и без почти никаква инфраструктура. Бъдещият комплекс получава името на съществуващия район и започва да се нарича ж.к. „Модерно предградие”. 

Проектът за района е изготвен от колектив на „Софпроект“ с ръководител първоначално арх. Неделчо Паскалев, а впоследствие арх. Кирил Бочков и е завършен през 1969 г. Съгласно плана, комплексът е трябвало да се състои от 11 микрорайона, организирани около две взаимно перпендикулярни главни пътни артерии (днешните булеварди „Царица Йоанна“ и „Панчо Владигеров“) и централна зона, в която да бъде построен главният административен и културен обществен център на района.

В отделните микрорайони е предвидено изграждането на многоетажни паркинги за автомобилите на жителите, както и редица магазини, училища, детски градини, спортни съоръжения (стадион, плувен басейн и др.). Освен това планът предвижда и реконструкция на бул. „Баба Парашкева“/бул. „Вълчо Иванов“ (днес бул. „Европа“/бул. „Сливница“) по подобие на бул. „Цариградско шосе“ с изграждане на кръстовища на две нива без светофари за бързо и комфортно придвижване до центъра на града. В самия комплекс също са проектирани пътни съоръжения, облекчаващи движението (напр. кръстовището на двете главни улици е проектирано като кръгово, а при сегашната метростанция „Западен парк“ е предвиден пътен възел на две нива).         

 

Съгласно проекта, цялото жилищно строителство в комплекса е трябвало да се изпълни по индустриализирани методи – главно едропанелно (около 70%), но също и с едроплощен кофраж (при сгради с повече от 9 етажа) и с пакетно-повдигани плочи. При изготвянето на подробните планове на отделните микрорайони, архитектите-проектанти се стараят по всякакъв начин да преодолеят еднообразието на панелните сгради, като раздвижват обемите на отделните секции (преместват ги по-напред или по-назад, спрямо съседните, и ги проектират с различна етажност).

Строителството в комплекса започва през 1973 г. Според плана панелните сгради в „Люлин” се строят по двете най-нови тогава номенклатури за панелно строителство, разработени през 1969 г. – Бс-69-Сф (разработена от ИПП „Софпроект“ и прилагана от ДК-1 „Военна рампа“) и Бс-2-69 (разработена от НипроИТИС като подобрение на по-старата Бс-2-64 и прилагана от ДК-2 „Земляне“).

Строежът започва от трети микрорайон (с блок 318), а по-късно се навлиза във втори и в първи. Следват шести, четвърти, пети и седми. Всички тези микрорайони се строят на свободни площи и основното им изграждане завършва около 1978-1979 г. Около 1977 г. започва настаняването в готовите жилища. По това време се разкриват и първите автобусни линии от комплекса към пл. Сточна гара – автобуси 108, 109 и 110.

 

В хода на строежа, първоначалният проект е променен и броят на микрорайоните е намален от 11 на 10 (площта на днешните 8-ми, 9-ти и 10-ти микрорайон бива разделен на три, вместо на четири). Променен е и планът на шести микрорайон (първоначално спортните съоръжения са предвиждани в западната му част откъм днешния бул. „Панчо Владигеров“, а жилищата са съсредоточени в източната, но според новия проект местата на двете зони се разменят).

Междувременно (около 1976 г.) новият комплекс бива наречен „Люлин“. През 1978 г. се открива и първата тролейбусна линия до квартала (Люлин-1 – Сточна гара, по-късно удължена до Люлин-3). През 1979 г. се разкрива и автобусна линия 112.

 

 

 До първата половина на 80-те години са изградени и останалите три микрорайона (8-ми, 9-ти и 10-ти), но    част от тях (откъм бул. „Европа“) остава незавършена. Не се реализират предвидените спортни   съоръжения, главният обществен център, многоетажните паркинги и реконструкцията на бул. „Баба   Парашкева“ и бул. „Вълчо Иванов“.

В този период се откриват бързи автобусни линии по маршрутите на 109 и 110. Това са 309 и 310. През 1985 г. е открита и втората тролейбусна линия – тролейбус б 7, а в края на 80-те – и трамвайното трасе на линия 21, впоследствие преномерирана на сегашната трамвайна линия 8. Линията на метрото от жилищния комплекс до центъра е пусната в частична експлоатация през 1998 г., 19 години след първата копка. От септември 2009 г. метролинията от Люлин е удължена до жк. Младост-1.

 

 

 

 Снимки: Пресиян Борисов