ДОБРЕ ДОШЛИ В САЙТА НА РАЙОН „ЛЮЛИН”

Принтирай

ПЛАН за защита при горски и полски пожари

02/09/2014

ПЛАН

за

защита на населението при бедствия

 

чaст V

Защита при горски и полски

ПОЖАРИ

 

 

СОФИЯ

2014 г.

 

 

 

І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

 

 

І. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА РИСКА

 

            Пожарът представлява горене, което нанася щети на обществото. В много случаи той създава опасност за хората. Понякога се дават човешки жертви, унищожават се материални ценности и се нанасят щети на националното стопанство.

            При всеки пожар, независимо от неговите размери, се наблюдават множество явления, едни от които са постоянни / основни / и присъщи за всеки пожар, а други – допълнителни, възникващи само при отделни пожари. Към основните явления спадат химическата реакция при горенето, отделянето и предаването на топлина, излъчването на светлина, отделянето на продукти от горенето и осъществяването на газов обмен. Основното за тях е химическата реакция. Топлината, продуктите от горенето и другите явления възникват като следствие от процеса горене. Ето защо главното внимание при гасенето на пожарите се насочва към ликвидиране на горенето. Към допълните явления се отнасят: деформирането на строителните конструкции, местните експлозии, изкипяването на нефтопродукти и др., които не са присъщи на всеки пожар, а възникват само при определена обстановка.

            Основната причина за развитието на горенето при пожар е отделянето на топлина. Чрез лъчистата топлина и вследствие на топлопроводимостта и конвекцията тя нагрява горимите и негоримите строителни конструкции, материали и съоръжения, които са около зоната на пожара. По този начин твърдите и течните горими материали се подготвят за горене / разлагат се, изпаряват се /, след това се възпламеняват. Пожарът се разпространява, като се увеличава неговата площ. 

            Развитието на пожара  в едно помещение може да се раздели на три фази:

            Първата фаза се характеризира със сравнително невисоката температура и с малката скорост на разпространение на горенето. Продължителността й зависи от огнеустойчивостта на строителните конструкции, както и от количеството и свойствата на горимите материа­ли, които са в помещението. При нея пожарът може да бъде ликвидиран за кратко време, без да се изискват много сили и средства.;

Втората фаза се характеризира с голяма скорост на разпространение на пожара и с бързото увеличаване на температурата / над 1000 градуса  и повече / в помещението. Продължителност­та й зависи от огнеустойчивостта на строителните конструк­ции, количеството и свойствата на горимите материали. Тя продължава до пълното обхващане от огъня на горимите ма­териали в помещението. Има голяма опасност пожарът да се разпространи в съседни помещения. За гасенето му в тази фа­за са необходими много сили и средства.

През третата фаза температурата в помещението се пони­жава, намалява скоростта на горенето, материалите догарят / ако не се гасят /. Основните пътища за разпространяване на огъня в сгра­ди с негорими междуетажия и стени са различните отвори в стените, преградите, прозорците, вратите, асансьорните шахти, вентилационните канали и др. В сгради, в които повечето от основните строителни кон­струкции са трудно горими, горенето се разпространява как­то чрез материалите, така и по конструкциите. Възможно е и скрито разпространяване на огъня. В сгради с горими строителни конструкции пожарът се развива предимно във вертикална посока, като сградите го­рят външно и вътрешно. Пожарът много бързо се разпрост­ранява. В зависимост от мястото на пожара / мазе, етаж, покрив, таванско помещение и др./ огънят и продуктите от горенето се разпространяват различно. При ножар в мазе или етаж огънят и димът се разпростра­няват обикновено нагоре и встрани и най-бавно надолу.

Важен момент за развитието на пожари в сгради е разру­шаването на строителните конструкции. То настъпва вслед­ствие на претоварването и прегарянето им. Признаци на съба­рянето на железобетонни конструкции са огъването и поя­вата на пукнатини, а за дървените измазани конструкции — падане на мазилката и др. За разрушаване на конструкции­те могат да въздействат и динамичните товари.

За прекратяване на горенето е необходимо да се създадат определени условия, които да въздействат върху горимото вещество, върху окислителя или върху топлината, която се отделя. Тези условия са:

- температурата при горенето да се понижи по-ниско от температурата на възпламеняване на горимите вещества, например за дървесината под 240°С.;

- да се намали процентното съдържание на кислорода във въздуха под границите, необходими за горене (под 16%).;

- да се намали количеството на горимите вещества, които постъпват в зоната на горене, под границите, необходими за образуването на горима смес.;

Всички тези условия в крайни сметка довеждат до пони­жаване на температурата на пожара, вследствие на което горенето се прекратява. Условията за прекратяване на горенето се създават чрез различни способи. Под способ за прекратяване на горенето се разбират действия, извършвани в определена последова­телност, насочени към спиране на горенето.

 

Те биват:

          1. Охлаждане на зоната на горене или на реагиращите вещества. Същността се състои в това, че температурата на реагиращите вещества или температурата в зоната на горе­нето се понижава под температурата на възпламеняване на веществата. Това се постига чрез пожарогасителни средства с голяма топлоемкост или с ниска температура, като вода, въглероден двуокис и др.

          2. Изолиране на реагиращите вещества от зоната на го­рене. Основното тук е да се прегради пътя на въздуха, па­рите и газовете, които постъпват в зоната на горене, чрез покриване на горящата повърхност с пяна, вода, покривки, брезенти, ламарина, пожарогасителни прахове и др.

3. Разреждане на реагиращите вещества в зоната на горе­нето с горими вещества. За прекратяване па горенето се вкарват такива вещества, които, смесвайки се с реагира­щите в зоната на горенето, намаляват тяхното процентно съ­държане. В резултат на това горенето спира. За целта се из­ползуват пожарогасителни средства, като въглероден двуокис, азот, водни пари, вода и др.

4. Спиране на горенето по химически път. Основава се на химическото взаимодействие на пожарогасителното средство с реагиращите вещества /главно с промеждутъчните продук­ти/. Най-употребяваните пожарогасителни средства при то­зи способ са метиленбромидът, етилбромидът, тетрахлорметанът и др.

Всеки отделен способ се прилага по различни начини. Така например изолацията на реагиращите вещества от зоната на горенето се осъществява чрез херметизация на помещението, покриване с пяна, с пожарогасителен прах или с друг мате­риал. Осъществяването на всеки начин изисква конкретни действия. Тези действия могат да бъдат изпълнени по авто­матичен път или чрез въвеждане в действие на определени сили и средства. Правилното определяне на способа за пре­кратяване на горенето, както и умелото му осъществяване, са решаващо условие за успешното гасене на пожарите.

            Пожарът, като стихийно бедствие,  е особено характерен за големите горски и полски масиви. Възниква от гръмотевични бури, умишлено или при нарушаване на технологичната дисциплина. Пожарите в горите причиняват големи загуби на народното стопанство. Те унищожават всичко, което е на пътя им – фиданки и млади култури, възрастни насаждения и готова продукция. При пожар се унищожават напълно или частично сгради, съоръжения, различно технологично оборудване и транспортни средства.

Пожарна опасност и противопожарни мерки в училищата

            В училищните сгради, освен класни стаи има още лаборатории, библиотеки, учебни кабинети, гардероби, работилници и др. служебни помещения. Пожарната опасност в тях се определя преди всичко от наличието на много хора, чието извеждане в условията на пожар е трудно. Най-голяма опасността има в лабораториите, където се намират много горими вещества и се използва открит огън /спиртни лампи,електронагревателни прибори и др./.

            В работилниците се използват и съхраняват дървени материали, леснозапалими и горими течности, бои, лакове и др. горими вещества. Практиката показва, че най-чести причини за пожар са игра с огън, самозапалване на омаслени конци от ел. инсталации и съоръжения и др. Много често пожарите в училищата се причиняват от отоплителни и нагревателни прибори. Пожарната безопасност в училищата се постига чрез установяване на строг противопожарен режим. Той представлява установен безопасен ред по експлоатацията на сградите, съоръженията, машините приборите и апаратите. За осигуряването му се организират най-разнообразни мероприятия: в многоетажните училищни сгради по-големите ученици заемат класните стаи в горните етажи, а по-малките – в по долните; осветлението на стълбищните клетки се поддържа винаги изправно; евакуационните изходи, проходи, коридори и стълбищата се поддържат винаги свободни. Вратите на евакуационните изходи се отварят навън. Масите , столовете, чиновете в класните стаи се разполагат така, че да не възпрепятстват бързото излизане на учениците. Стените не се облицоват с книжни  и синтетични тапети. Таванските помещения се почистват. Таванските стаи се заключват.

            Избените помещения могат да се използват за работилници само ако от тях има два самостоятелни изхода за евакуация. Горимите отпадъци и омаслените конци се почистват от учебните работилници, след приключване на работа  и си изхвърлят на определени за тази цел места. В тях се съхраняват материали само за еднодневна работа. Учениците работят или се занимават само в присъствието на преподаватели или ръководители. След приключване на работа се проверява дали помещенията се почистени и дали електрозахранването е изключено.

            Преди началото на отоплителния сезон се проверява изправността на ел. инсталация и нагревателните уреди. В котелните се допуска съхраняването на гориво за еднодневни нужди. Горелките за течно гориво трябва да изключват подаването на нафта, ако пламъкът се прекъсне. Всички отоплителни, електронагревателни и осветителни прибори да се наблюдават, когато работят.

            Ремонтът и обслужването на ел. инсталации се извършват само от правоспособни електротехници. Токовите кръгове в учебните работилници да са снабдени със самостоятелни изключватели.

            За улесняване на действията на огнеборците пътищата и входовете към училищните сгради трябва да бъдат свободни.

            Зимно време училищните дворове и пътищата към тях трябва да бъдат почистени от сняг. Особено внимание се обръща на водоизточниците / резервоари и хидранти /. Те обезателно се зазимяват още през есента.

   Въпреки мерките е възможно възникване на пожар, поради най-различни причини.

Ето защо действията на всички се насочват най-напред за спасяване на учениците. Преподавателите и обслужващият персонал незабавно съобщават за пожара. Вземат незабавни мерки за евакуацията на учениците първо от долните класове. Евакуирането започва от помещението, където е възникнал пожарът. Учениците се извеждат на безопасно място. Започват гасенето на пожара и при пристигане на силите на СУПБЗН ги информират дали всички ученици са евакуирани и къде е пожарът.

            За осигуряване на правилни действия, в случай на пожар, предварително се разработва План за извеждане /евакуация/ на учениците.

 

Пожарна опасност и противопожарни мерки в обществени и жилищни сгради

            Обществени сгради са театрите, кинотеатрите, изложбените и спортните зали, болниците, училищата, различните детски заведения, магазините, хотелите, културните домове и др. подобни сгради.

            Правилният подбор на проводниците и на другите електроматериали, начините на устройването и поддържането им, са от особена важност. В тези обекти се събират много хора, младежи, деца и др. Често небрежно се използват различни огнеизточници, отоплителни и нагревателни уреди, апаратури  и пр. Задръстват се входове, изходи, стълбища, тавани, мазета, водоизточници, електрически табла. Не се спазват противопожарните правила при размразяване на водопроводи, при извършване на заваръчни работи, пуши се на неподходящи места, ползват се отоплителни уреди и пр.

            Работните помещения и районите на тези сгради се замърсяват с различни горими материали или се работи с леснозапалими вещества, при наличието на открит огън. При излизане от домовете и административните сгради, без много да се мисли, се оставят неизгасени печки, кибрит, деца без наблюдение, не се изключва електрическият ток.

            За да не възникват пожари, се вземат противопожарни мерки. Отоплителните и електронагревателните уреди и инсталации се устройват в съответствие с противопожарните изисквания за отделните помещения, производства и складове.

            Електрическите инсталации и електрическите домакински уреди да са технически изправни и правилно да се използват. При повреда да се търси помощта на квалифицирани специалисти. Обществените и жилищните сгради се изграждат или преустройват в съответствие с „Наредба I з – 1971 за строително - технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар”. Особено внимание да се обръща на обезопасяването на отоплителните и вентилационните инсталации, на мазетата, на правилното устройване на вратите, стълбищата и коридорите, като пътища за евакуация на хора и имущество.

            Във всяка обществена и жилищна сграда се създава организация за предотвратяването и успешното гасене на евентуални пожари. Вземат се мерки за набавяне, монтаж, и поддържане в изправност на пожароизвестителни, гасителни, телефонни, сигнални и други инсталации, за доставяне на средства и уреди за гасене на пожари, като пенопреобразовател, пясък и кофпомпи, пожарогасители и др.  С помощта на органите на СУПБЗН се разработват планове за евакуация на хора и имущество. Всички служители, работници, възпитатели и граждани се запознават с плановете за евакуация, а така също и с действието на противопожарните уреди и съоръжения.

            Пожарите в горите причиняват големи загуби на националното стопанство.

            Характерно за горските пожари е бързото им нарастване на големи площи със завихряне, прехвърляне на искри на големи разстояния и образуването на нови огнища. Това създава реална опасност за живота на екипите, участващи в пожарогасенето, както и на животните в зоната. От продуктите на горенето силно се замърсява околната среда. Най-вероятни райони за възникване на горски пожари са насажденията от I клас на пожарна опасност.

            Това са предимно иглолистни култури и широколистни насаждения, растящи върху много сухи и сухи почви.

            Горските пожари възникват от съчетаването на два фактора, а именно:

         -  метеорологичния;

         - биологичния / наличност на невегетираща тревна растителност и на мъртва горска постилка /.

            От метеорологичните условия съществено значение имат слънчевата реакция и продължителността на безвалежните периоди. Тогава е възможно и при ниска температура през пролетните месеци да възникнат горски пожари, ако има суха тревна покривка и горска постилка – сухи листа, сух хумус, шишарки, клони и други отпадъци.

            Причините за възникването на горските пожари могат да се разделят на две групи:

природни явления / гръм / и от дейността на човека.

            Природните явления за възникването на горски пожари на територията на Столична община са рядко явление и се отнасят до гръмотевични удари върху сухи дървета. Такива пожари възникват там, където бурите, свързани с гръмотевиците, са по-често явление. Те са около 1,5%. Броят на пожарите, предизвикани от човека, е много по голям. Статистиката показва, че 98 – 99% от горските пожари се причиняват от хората, в следнитеслучаи: при груба небрежност; когато се добиват дървени въглища; при паленето на огън от работници при залесяването; при оставен неизгасен огън от туристи, ученици, ловджии, рибари, пастири и др. Пожари могат да бъдат предизвикани и от захвърлена неизгасена цигара, клечка кибрит, искри на локомотив,  артилерийка стрелба  и др.

            Според класификацията горските пожари се разделят на три групи:

                        - наземни или базови пожари, с две форми – устойчиви и бегли;

                        - върхови или коронни,  с две форми – устойчиви и бегли;

                        - подземни или почвени.

            При низов бегъл пожар горят мъртвата почвена постилка и живата почвена покривка, мъхове, лишеи, тревна и храстова растителност, листа и други. Огънят се разпространява бързо, неговата скорост обикновено се движи от няколкостотин метра до километър и повече в час.

            При низовия устойчив пожар също горят мъртва почвена постилка, сухи отпадъци от дървета, подлес и подръст. Почвената покривка изгаря напълно.

            При върховия бегъл пожар горят короните на дърветата. Огънят се разпространява от корона на корона с голяма скорост, като издава напред големи огнени езици, които се различават като поток от короните на дърветата. При него горят иглолостни дървета, по- малки сухи клони. По-дебелите клони и стъбла обгарят или се опърля кората.

            При върховия устойчив пожар горят корените на дърветата, подрастът, подлесът и живата почвена покривка, която изгаря до минералния слой на почвата. Кората на дърветата силно обгаря. Такъв пожар е най-опасен в иглолистни горски насаждения.

            При подземните пожари горят живата почвена покривка, хумусния слой, торфения пласт, паднали преди години дървета, затрупани с дебел слой почва и дървесни отпадъци.

            В борбата слещу горските пожари се организират пожаро-предпазни мероприятия които се разделят на:

            А/ Противопожарна пропаганда, която има извънредно голямо значение за намаляване броя на пожарите. При пожароопасните сезони чрез СМО / радио и телевизия / на населението се напомня за спазване на противопожарните правила в горите и край пътищата. В горите се поставят художествено изработени табла, табели и др.

            Б/ Почистване на горите и сечищата от дървесни отпадъци. За целта тези отпадъци се раздават за ползване от местното население или от промишлените предприятия. Изграждат се противопожарни канавки и пояси. Подготвят се площите, които подлежат на залесяване.

         От патрулно-наблюдателните мероприятия най-голямо приложение намират наблюдател –

ната служба и наземното патрулиране. За навремено откриване на запалванията и пожарите, както и за определяне на техния размер и местонахождение, се използват също наблюдателни кули / дървени и железни /. Кулите обикновено се строят в гората, разполагат се върху възвишения, където има най-голяма видимост. Наземното патрулиране е предназначено не само за навременното откриване на възникнали горски пожари, но и за своевременното им загасяване. Наблюденията се осъществяват от назначени пожаронаблюдатели и от формираните гасачески групи.

            Съществуват следните методи за гасене на горски пожари:

                        1. почвообразуващи;

                        2. взривни;

                        3. огневи;

                        4. водни;

                        5. авиационни;

                        6. химически.

            При почвообразуващия метод гасенето се осъществява чрез пресичане разпространението на огъня с противопожарни тупалки, чрез разсипване на пръст или чрез прокопаване на заградителни ивици и канавки.

            Взривният метод се прилага в отдалечени гори, на стръмни и непроходими места, където почвообразуващият метод не може да се приложи. Копаят се дупки с диаметър 10 - 20 см., с дълбочина, не по-малка от 40 см.  В тях се поставя предварително подготвен заряд.

            Огневият метод се прилага с успех какти при низовите, така и при върховите пожари. Гасенето се основава на тягата, която се получава вследствие на нагретия от пожара въздух. Той е по-лек и се издига нагоре, като създава разреждане в зоната на пожара.

            При водния метод за борба с пожарите се хвърля / изсипва / вода върху огъня или в огнището на пожара. Този метод се използва за гасене на слаби низови или подземни пожари, образувани при складиране  на дървен или други  материали в гората.

            При авиационния метод се хвърлят гасителни средства с вертолет и самолет.

            При химическия метод се използват химикали както за активна борба с огъня, така и за създаването на огнезащитни пояси около него.

 

За борба с горските пожари у нас най-голямо приложение намира почвообработващият метод, тъй като той е най-икономичен

            Горският фонд на територията на Столична община възлиза на 4 211 ха., което представлява 35 % от общата площ в общината, в т.ч. около 1 500 дка обезлесени земи. Площите с растителност са представени главно от широколистни видове - дъб, бук, габър.

            По форма на собственост под 5 % от горските територии са частни, 95 % са държавни. Горският фонд се стопанисва от РУГ „София”.

            Насажденията са разположени

В по-голямата си част насажденията са разположени по високите местности, до които водят черни, тесни пътища. Липсва противопожарно осигуряване, естествени и изкуствени водоеми, което в голяма степен затруднява пожарагасенето.

         На територията на общината има около 20 000 дка обработваема площ, от които 75% заемат нивите, а останалата част са естествени ливади, които при косенето и прибирането създават сериозни предпоставки за масови полски пожари. Най-често те се предизвикват при нерегламентирано палене на  стърнища, небрежно боравене с огън и умишлени действия. Неосигуряването на наблюдение и неизораването на предпазни ивици, създават предпоставка за прехвърляне на огъня от земеделските имоти в горския фонд.

 

Пожарна опасност и противопожарни мерки при прибиране на житната реколта

            Отглеждането и прибирането на житните култури са цялостно механизирани. От оранта до транспортирането на зърното в силозите, сушилните и складовете може да се говори за поточна организация на производствато.

            В противопожарно отношение особен интерес представлява ожънването на посевите, прибирането на зърното и сламата и преработването им. Пожарната опасност при жътвата идва от необезопасените селскостопански машини и от неспазване на противопожарните изисквания.

            Всички селскостопански машини – трактори, комбайни, виндроуери, вършачки, влекачи, балировъчни преси, автомобили и др., преди работа и по време на жътва се проверяват от органите на СУПБЗН и компетентни технически лица. Проверката обхваща дали те са обезопасени и съоръжени, съгласно противопожарните изисквания. Всички комбайни, трактори и автомобили, които работят на полето, се снабдяват с изправни искрители на ауспусите.

            Електрическите инсталации на комбайните по време на жътвата трябва да са напълно изправни. На акумулаторните батерии трябва да са поставени предпазни капаци, а проводниците да са здраво закрепени към клемите, за да не се получава искрене. Мазителната и хранителната система да са сигурно уплътнени. При движение спирачките да не се оставят затегнати, въртящите се и триещите се части редовно да се гресират и смазват. За отстраняване на подобни нередности механизаторите извършват ежедневен технически контрол на машините.

            Двигателите на комбайните, тракторите и автомобилите с гориво се зареждат, когато са спрени. Не бива да се допуска разливане на горивото. В близост до тези площадки може да се извършва и частичен ремонт на машините и при почивка. Машините се подреждат така, че при пожар бързо и безпрепятствено да се изтеглят.

            По време на прибирането на реколтата се провеждат редица организационни противопожарни мероприятия. Големите житни блокове, при групова жътва, се разпарцелват за еднодневна работа. При разпарцелването се ожънва и заорава ивица с определена ширина. Като ефикасно средство за ограничаване на евентуално възникнали пожари се осигуряват дежурни трактори, които могат да извършват и друга полска работа, в близост до блока, в който работят машините. Ожънване и разораване на противопожарните ивици се прави и покрай магистрални пътища, ж.п. линии и под ел. далекопроводи.

            Паленето на стърнищата, преди да е приключила жътвата и да е извозена сламата от блоковете, се забранява. При изключителни случаи си иска разрешение от СУПБЗН, като се вземат необходимите противопожарни мерки.

            За осигуряване на противопожарната охрана по време на жътва се обзавеждат подвижни наблюдателни постове покрай житните блокове и край ж.п. линии. Осигуряват се противопожарни уреди, съоръжения и средства за свръзка и сигнализация, за своевременно съобщаване и за бърза загасяване на възникналите пожари. Всички селскостопански машини и автомобили, които се използват при прибирането на реколтата, се съоръжават с противопожарни уреди и съоръжения.

            При прибирането, транспортирането и съхраняването на сламата и тревния фураж съществува също пожарна опасност. Извличането на сламата от блока се осъществява с два трактора с еднаква мощност. Сламопресите за балиране на сламата и тревния фураж  трябва да са технически изправни и обезопасени.

            Складирането на сламата и тревния фураж се извършва на фуражни площадки, като се спазват определени противопожарни изисквания. Площадките се снабдяват с противопожарна техника и съоръжения, вода за пожарогасене. Те се заграждат с телена ограда и се заорава ивица около тях.

            Паленето на огън, пушенето и използването на огнеизточници както в житните посеви, така и в района на фуражните площадки, не се допускат. За целта се определят специални места.

            За успешно гасене на евентуално възникнали пожари в житните блокове или фуражните площадки се организират доброволни противопожарни сили. Те се запознават с устройството и действието на противопожарните уреди и съоръжения. Осигурява се най-бързото им пристигане на мястото на пожара.

 

Горските и полски пожари са обществено опасни явления, които нанасят огромни материални загуби на горския фонд и селското стопанство на Района. Не рядко те са свързани и с човешки жертви. При възникването им много често изгарят животни, птици и насекоми. Нанасят непоправими щети на флората, фауната и екосистемите в Района. 

         Спасяването на хората, оказването на медицинска помощ и временното извеждане се осъществяват едновременно с развръщането на силите и средствата за гасене на пожара. При недостиг на сили и средства първо се извършват спасителните работи, а след това се продължава с гасенето на пожара.

            Горските пожари се гасят във взаимодействие с горските лесничейства, отговарящи за реда в горите. Непосредствена отговорност за гората в даден район носи съответното горско стопанство. Ако пожарът не е голям, гасенето се извършва от съответното горско стопанство. При необходимост се привличат хора от местното население и гасаческите групи, като се използват подръчни средства за гасене.

            За борба с масовите пожари, имащи характер на стихийно бедствие, се привличат и останалите части от Единната спасителна система – Формирования на ПБЗН, фирми, разполагащи с необходимата техника и хора, съгласно сключените договори. Те устройват заградителни и опорни полоси за пускане на гасителни течности срещу огъня.

           

         Ликвидирането на горския пожар се извършва на два етапа:

            І-ви етап – Спиране разпространението на пожара (прекратяване на пламъчното горене).

            ІІ-ри етап– Локализиране и доизгасяне на всички огнища на горене и тлеене вътре в пожара.

            При появяване на вятър обикновено се наблюдава ново възпламеняване на пожара (особено в иглолистните гори). С цел навременното му локализиране и доизгасяне се организират денонощни дежурства до пълното преминаване на опасността от ново възпламеняване.

 

            ІІ.  РЕД  ЗА  ДЕЙСТВИЕ

            Съвета за сигурност и управление на кризи, 9”РСПАБЗН”- СДВР, РУГ-София и ОД ”Земеделие и гори”, създават предварителна организация за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи в района на възникналия  пожар и осигурят защитата на населението, горския и селскостопански фонд, животните и материалните ценности, създавайки условия за ликвидиране на последствията и възстановяване на пострадалите райони. Спасителните работи започват със собствени сили и средства, а при необходимост с привличане на взаимодействащите и допълнителни териториални областни сили и средства от ведомствата и тези на Въоръжените сили, съгласно Плана за взаимодействие. Защитата на населението се извършва, чрез извеждане и настаняване в безопасни райони, оказване на първа медицинска помощ и осигуряване подслон и храна на нуждаещите се.

            В случай на масови горски и полски пожари усилията се насочват към засегнатите територии от  горския и полски фонд. Гасенето на пожарите започва със собствени сили и средства, на Регионалното Управление на горите, горските стопанства,  а при усложняване на обстановката – с привличане на сили от9”РСПАБЗН”-   – СДВР, отдел “АСД” от Дирекция “Гражданска защита” и от Въоръжените сили, съгласно Плана за взаимодействие.

При възникване на масови горски и полски пожари, съвместно с органите на -9”РСПАБЗН”- СДВР основните усилия се насочват за провеждане на бързи пожарогасителни, спасителни и аварийни мероприятия за спасяване живота на хората, горските и полски ма сиви.

Управлението и ръководството на спасителните работи при възникване на големи пожари се осъществява от Постоянната районна комисия  и от комисиите на РУГ– София, ОД”Земеделие и гори”.

 

 

 

 

           

ІІІ.   СИЛИ  И  СРЕДСТВА

 

            За провеждане на спасителните и неотложни аварийно-възстановителни работи при възникване на масови горски и полски пожари се създава групировка от сили и средства , съгласно утвърдения  от Областния управител План за взаимодействие  

Непосредственото ръководство за локализиране, овладяване и загасяване на възникналите пожари в горски и полски масиви се извършва от 9”РСПБЗН”- СДВР.

 

IV. ОПОВЕСТЯВАНЕ И ПРИВЕЖДАНЕ В ГОТОВНОСТ

Оповестяването на населението се извършва чрез сиреннооповестителната система, а информация се подава:

- По радио и телевизии  - ефирни и кабелни и с подвижни средства на РУ на СДВР, РС „ ПБЗН“ и Столична община.

Информационното осигуряване в районите на пожара, пунктовете за продоволствие, за събиране на пострадали, местата за евакуация и др. места със струпване на хора се предвижда да бъде извършено с мегафони.

Hай-решаващо за по-нататъшния успешен ход на HАВР е първоначалното информиране на населението за: 

•          Местата за изнасяне (евакуиране).    

•          Инструкцията за поведение на населението при масови пожари.

•          Изградените палатъчни лагери за останалите без подслон и пунктовете за раздаване на храна и вода.    

•          Пунктовете за събиране на пострадали и оказване на медицинска помощ.    

•          Полицейските постове за възстановяване на обществения ред и предотвратяване на мародерство.    

•          Реда и начините за привличане на работни групи от доброволци в помощ на HАВР, водени  от щатни сили на  МВР, ГДПБЗН, МЗ, и др.

 

            Оповестяването за възникнали пожари в горския и полски фонд от територията на Района  се осъществява от дежурните длъжностни лица чрез действащата свързочно - оповестителна система.

При възникване на пожар дежурния по РСС,  информира дежурния на Столична община, „РСПБЗН”-СДВР и оперативния дежурен по Областния съвет по сигурност. Дежурният по РСС на  района информира Председателя, зам. председателите и секретаря на РСС и УК за обстановката. Периодически събира информация за развитие на пожара. По разпореждане на Председателя на РСС и УК гасаческата група при необходимост се оповестяват, събират, осигуряват с транспортни средства <

malka_snimka: